Относно изкуството и музиката
Темата е изключително комплексна вероятно, защото изкуството е едно от нещата, които описват същността на човешкото същество. Една субективност, която изглежда прекалено безредна, а понякога и преконструирана. Ако някой Ви каже, че има точна концепция за изкуството ще излъже. Иначе казано, колкото разбираме човека, толкова разбираме и изкуството. При всички случаи обаче изкуството е присъщо за човека още от графитите във всеки тунел до базиликата Саграда Фамилия в Барселона, Испания. Разделението за концепцията, какво представлява изкуството е главно една, а именно между защитниците на безредието и тези на конструирането. От философска гледна точка и двете страни имат истина, когато не са крайни. Нямаме нито пълно безредие в безредието, нито пълен ред в реда. Изкуството съществува от векове и продължава да се развива и до днес. В съвременния свят изкуството е известно и желано, но като всичко останало то може да бъде жертва на човешката същност. Как ще гледаме на музиката на Франк Синатра, когато разберем, че вероятно е продавал кокаин? Как ще гледаме на музиката на Кърт Кобейн, който се е самоубил? Как ще гледаме на музиката на Мадона, която си е въобразила, че тълкува Кабала? Как ще гледаме на музиката на Робърт Джонсън и легендата за кръстопътя, която гласи, че си е продал душата на дявола? Как ще гледаме на музиката на Джими Хендрикс или Джони Кеш, когато разберем, че са имали проблеми с наркотиците? Как ще гледаме на Ван Гог, който си е отрязал ухото? Как ще гледаме на музиката на Тупак, който в една песен може да рапира за любов към жените, а в друга да псува? И куп други примери... Как ще гледаме на изкуството на някой, който все още не е станал известен, но след като стане се окаже, че е убивал хора за удоволствие? По-точно изкуството може ли да загуби стойност, когато е било повлияно по различни начини? Отговора е и да, и не. За едни става сакрално, а за други е осквернено завинаги. Изкуството е свързано с таланта, а талантите придобиват стойност, когато са оценени от обществото. Обществото оценява ли правилно? Обществото е динамично и непостоянно. Както старата поговорка на латински, „Auribus teneo lupum.”. Да държиш вълк за ушите, в превод - патова ситуация.
Както вече разбрахме, всеки има своя максима за изкуството. Затова ще Ви споделя моята максима. Никога не критикувам, без да съм проучил достатъчно всеки отделен контекст. Винаги проследявам историята на това, което гледам и слушам. Ако няма достатъчно информация се опитвам да науча повече за творците от моите лични впечатления за тях, как се държат, какво говорят и защо може да го говорят. Ако няма начин да намеря и това, се осланям на сетивата си, а точно дали ми харесва изкуството на гледане и на слушане. Тук вече се разбира какво харесвам и какво не харесвам. Не харесвам, когато творците изневеряват на изречени думи, според тежестта и контекста на думите. Не харесвам, когато „изкуството” се базира на алчно разхищение на ресурси. Не харесвам, когато его-то се издига в култ. Не харесвам плътското и материалното, когато е напълно лишено от отговорност и любов. Не харесвам прекаленото безредие, нито прекаленото конструиране. Не харесвам, когато „изкуството” се превърща в зид за колективизма, защото тогава то не се прави от творци, а от хора, които се страхуват от живота и са крайно безредни или подредени в стройни редици. Не харесвам „сигурната работа”, защото няма сигурна работа. Харесвам съвестта. Харесвам смелостта. Харесвам индивидуалността. Харесвам независимостта. Харесвам въображението. Харесвам красотата, която е свързана с отговорността и любовта.
Както вече разбрахме, всеки има своя максима за изкуството. Затова ще Ви споделя моята максима. Никога не критикувам, без да съм проучил достатъчно всеки отделен контекст. Винаги проследявам историята на това, което гледам и слушам. Ако няма достатъчно информация се опитвам да науча повече за творците от моите лични впечатления за тях, как се държат, какво говорят и защо може да го говорят. Ако няма начин да намеря и това, се осланям на сетивата си, а точно дали ми харесва изкуството на гледане и на слушане. Тук вече се разбира какво харесвам и какво не харесвам. Не харесвам, когато творците изневеряват на изречени думи, според тежестта и контекста на думите. Не харесвам, когато „изкуството” се базира на алчно разхищение на ресурси. Не харесвам, когато его-то се издига в култ. Не харесвам плътското и материалното, когато е напълно лишено от отговорност и любов. Не харесвам прекаленото безредие, нито прекаленото конструиране. Не харесвам, когато „изкуството” се превърща в зид за колективизма, защото тогава то не се прави от творци, а от хора, които се страхуват от живота и са крайно безредни или подредени в стройни редици. Не харесвам „сигурната работа”, защото няма сигурна работа. Харесвам съвестта. Харесвам смелостта. Харесвам индивидуалността. Харесвам независимостта. Харесвам въображението. Харесвам красотата, която е свързана с отговорността и любовта.
