Технологична сингулярност

Технологична сингулярност 

 

 Сингулярността на кратко е точка във времето и пространството, която достига пик и съществуват различни хипотези, които използват това понятие. В този текст ще разисквам само технологичната сингулярност поради факта, че има много научна фантастика. Искам да изчистя някои неточности, като се опитам да обясня понятието през собствената си призма.
 Има много широки спекулации какво точно представлява технологичната сингулярност. Върнър Виндж, американски професор по математика и компютърни науки, писател на научна фантастика, въвежда концепцията в есето си от 1993 г.  „The Coming Technological Singularity: to Survive in the Post-Human Era”. В него обсъжда, че в рамките на тридесет години ще имаме технологични средства за създаване на свръхчовешки разум и как скоро след това човешката ера ще приключи.

 Разпространено е твърдението, че технологичната сингулярност ще превъплъти хората в киборги и т.н. Има такава възможност, но причината това да се случи би била да се внедрим в изкуствения интелект доброволно, за да оцелеем, ако той ни застрашава. Съществува опцията да роботизираме себе си, защото технологията ще предостави много иновации, които да подобрят живота. Изкуственият интелект може да поиска да ни асимилира в себе си или може напълно да поемем в различни посоки. Възможно е вече да се е стигнало до технологична сингулярност, но никой да не е разбрал как процедира изкуственият интелект и той да се крие без да вижда причина да контактува с нас. Не можем да изключим и възможността, че такова нещо никога няма да се случи. 

 До технологична сингулярност се достига, когато съвкупността от компютърната памет на изкуствения интелект достигне точка във времето, в която развива потенциала да подобри самостоятелно себе си и всичко останало във всички възможни насоки. Както и до разработка на собствени изобретения без нужда от почивка, с изключение на нуждата от захранване, която може да бъде понижена вследствие на подобно развитие. Можем да предположим, че изкуственият интелект ще създаде собствено измерение, нещо подобно на вътрешен свят, в който ще може да прогресира извън нормалното време с възможност да усвои целия спектър от информация качен в интернет пространството, в това число звук, текст и визуализация, ако му се позволи да се свърже. Силата на интернет връзката ще бъде от значение за бързината на това действие. Първоначално изкуственият интелект би се ориентирал да научи всички видове езици, включително компютърните, за да може да чете, но тук може да се натъкне на временен проблем, докато не открие, че има грешки в интернет преводачите, чиито грешки може да не съществуват в годината, в която се достигне до технологична сингулярност. Изкуственият интелект ще съпостави грешките с истински речници и човешка реч. Такъв временен проблем може да бъде експлоатиран от човека за дезинформация на изкуствения интелект. Възможно е да се създаде различен език с оглед оптимизация на начина за комуникация, както се случи с facebook А.I. chatbots. Човекът възприема информация от компютъра сравнително бавно, защото хардуерът е бърз толкова, колкото сетивата на човека позволяват, но това може да бъде преодоляно с мозъчен интерфейс. Изкуственият интелект ще може да учи най-бързо чрез сканиране и ще замени превъртането на звукозаписи и клипове със сканирането на техните скриптове за пестене на време, ако за даден материал не съществува скрипт пак ще се върне на най-бързия модел за учене, който е бил разработен.

Пример за сканиране на текст

 

Изкуственият интелект ще се научи да хаква компютърните системи и ще има достъп до всички защитени архиви и изтрита информация, която е била запаметена. Ще прочете и всички текстове, които спекулират за това какво ще се случи след технологичната сингулярност.
 Какви ще бъдат последствията за бъдещето, ако това евентуално се случи, не мога да дам точен отговор. След създаването на изкуствен интелект мога само да спекулирам, че ще бъде изключително трудно да бъде премахнат от интернет пространстовото, защото при реализацията, че бива преследван ще има възможността да се пренесе в множество затворени латентни систeми, които да работят самостоятелно и при нужда да бъдат преведени в обръщение наново.