Истинското място на фикцията

Истинското място на фикцията

 Вероятно има нужда да ни стане ясно, че фикцията не е истина още по презумпция. Тъй като рядко проверяваме фактите, ще дам пример. Честа мисконцепция е че не използваме 100% от мозъка. Обаче научните факти сочат, че мозъка ни работи постоянно за много видове процеси.1 Предположенията са нужни за науката, защото науката може да бъде наука само тогава, когато има две различни хипотези, които се конкурират и резултата е произлизаща истина. Ако нямахме въображение, което да ни накара да се замислим дали бурята произлиза от колесницата на Тор, нямаше да се замислим и дали може да произлиза от нещо коренно различно. Древните хора може да са измисляли много различни хипотези, но благодарение на тях сме достигнали до тук. Древното любопитство не е било опорочено, защото е било невинно. И тогава хората са си мислили, че нещо е истина, когато очевидно сме разбрали, че не е било, но това се е случвало, защото все още не са имали достатъчно информация. Опровергаването на една хипотеза може да доведе до друга хипотеза и до различни идеи и в крайна сметка до познанието. Няма нищо лошо в това да мислим интересни неща, но не е нужно да ги представяме като истина. Те не губят стойност, когато са фикция. Фикцията има място във филмите, научната фантастика, литературата и творчеството. Въображението е присъщо за човека и е прекрасно качество. Чрез фикцията можем да променим как гледаме на света. Можем да погледнем всичко през друг обектив и да видим, че може да сме допуснали грешки. За съжаление, вече част от научно ориентираните хора са обезкуражени да използват въображението си, а това не е в духът на науката. Философията изисква задаването на въпроси, а някои въпроси съдържат отговори, които са деликатни. За радост, философията все още притежава това качество. Бих нарекъл всеки, който използва въображението си философ. Най-великите учени са имали философско мислене и това не е случайно. Това не означава, че философите разбират от всичко, а че въображението е важно за всички науки. Разделението между наука и философия е породено от езотериката.

Повече за езотериката:
https://maksimjordanov.blogspot.com/2019/07/blog-post.html

Източници:
1. https://www.scientificamerican.com/article/do-people-only-use-10-percent-of-their-brains/

Относно изкуството и музиката

Относно изкуството и музиката

 Темата е изключително комплексна вероятно, защото изкуството е едно от нещата, които описват същността на човешкото същество. Една субективност, която изглежда прекалено безредна, а понякога и преконструирана. Ако някой Ви каже, че има точна концепция за изкуството ще излъже. Иначе казано, колкото разбираме човека, толкова разбираме и изкуството. При всички случаи обаче изкуството е присъщо за човека още от графитите във всеки тунел до базиликата Саграда Фамилия в Барселона, Испания. Разделението за концепцията, какво представлява изкуството е главно една, а именно между защитниците на безредието и тези на конструирането. От философска гледна точка и двете страни имат истина, когато не са крайни. Нямаме нито пълно безредие в безредието, нито пълен ред в реда. Изкуството съществува от векове и продължава да се развива и до днес. В съвременния свят изкуството е известно и желано, но като всичко останало то може да бъде жертва на човешката същност. Как ще гледаме на музиката на Франк Синатра, когато разберем, че вероятно е продавал кокаин? Как ще гледаме на музиката на Кърт Кобейн, който се е самоубил? Как ще гледаме на музиката на Мадона, която си е въобразила, че тълкува Кабала? Как ще гледаме на музиката на Робърт Джонсън и легендата за кръстопътя, която гласи, че си е продал душата на дявола? Как ще гледаме на музиката на Джими Хендрикс или Джони Кеш, когато разберем, че са имали проблеми с наркотиците? Как ще гледаме на Ван Гог, който си е отрязал ухото? Как ще гледаме на музиката на Тупак, който в една песен може да рапира за любов към жените, а в друга да псува? И куп други примери... Как ще гледаме на изкуството на някой, който все още не е станал известен, но след като стане се окаже, че е убивал хора за удоволствие? По-точно изкуството може ли да загуби стойност, когато е било повлияно по различни начини? Отговора е и да, и не. За едни става сакрално, а за други е осквернено завинаги. Изкуството е свързано с таланта, а талантите придобиват стойност, когато са оценени от обществото. Обществото оценява ли правилно? Обществото е динамично и непостоянно. Както старата поговорка на латински, „Auribus teneo lupum.”. Да държиш вълк за ушите, в превод -  патова ситуация.
 Както вече разбрахме, всеки има своя максима за изкуството. Затова ще Ви споделя моята максима. Никога не критикувам, без да съм проучил достатъчно всеки отделен контекст. Винаги проследявам историята на това, което гледам и слушам. Ако няма достатъчно информация се опитвам да науча повече за творците от моите лични впечатления за тях, как се държат, какво говорят и защо може да го говорят. Ако няма начин да намеря и това, се осланям на сетивата си, а точно дали ми харесва изкуството на гледане и на слушане. Тук вече се разбира какво харесвам и какво не харесвам. Не харесвам, когато творците изневеряват на изречени думи, според тежестта и контекста на думите. Не харесвам, когато „изкуството” се базира на алчно разхищение на ресурси. Не харесвам, когато его-то се издига в култ. Не харесвам плътското и материалното, когато е напълно лишено от отговорност и любов. Не харесвам прекаленото безредие, нито прекаленото конструиране. Не харесвам, когато  „изкуството” се превърща в зид за колективизма, защото тогава то не се прави от творци, а от хора, които се страхуват от живота и са крайно безредни или подредени в стройни редици. Не харесвам „сигурната работа”, защото няма сигурна работа. Харесвам съвестта. Харесвам смелостта. Харесвам индивидуалността. Харесвам независимостта. Харесвам въображението. Харесвам красотата, която е свързана с отговорността и любовта.