Вселената
Често пъти споменавам хаоса във Вселената в нещата, които пиша и има нужда да обясня по-добре какво имам предвид. В книгата на Карл Густав Юнг „Архетиповете и колективното несъзнавано”, Юнг описва нещо, което аз наричам подсъзнателна „универсалност”, която е свързана с природата на Вселената. Той говори за универсалните архетипове на колективното подсъзнание. Нямам предвид колективна подсъзнателна взаимовръзка между всички и всичко, а за „универсалност” във Вселената, която се отразява на подсъзнанието, еволюцията и природата. Може ли науката да даде отговор на всички въпроси, ако имаме достатъчно време? Не знаем! Вселената не е изцяло хаотична, нито има постоянен ред. Тя е постоянно движеща се. Когато
говоря за хаоса на Вселената имам предвид, че хората имат възможност
никога да не разберат тази „универсалност” и да прекратят постоянното движение на Вселената. Подобно
на трансценденталният идеализъм, но не го виждам точно като Имануел
Кант. „Универсалността” на Вселената вече е наблюдавана от нас. От теорията за еволюцията на Дарвин става ясно, че има процеси, които водят до мутации, които се селектират според нуждите за оцеляване и се достига до по-комплексни организми. Знаем за златното сечение и за симетрията, които можем да предполагаме, че изглеждат като ред във Вселената. В книгата „Към себе си” на Марк Аврелий се твърди следното: „Наблюдавайте непрекъснато, че всичко се случва чрез промяна, и привиквайте себе си да смятате, че природата на Вселената не обича нищо толкова, колкото да променя нещата, които са и да създава нови неща като тях.”. Вселената създава и променя, но има универсалност в механизмите й. От друга гледна точка няма как да отречем, че още утре може да ни удари метеорит. Това не са нови концепции на мен или някой модерен човек. Хората са придобивали тези мисли векове преди нас. За мен философията е наука, която се базира на доказателства. Всичко, което излиза извън тези рамки не би трябвало да бъде наричано философия или наука. Нищо не се твърди там, където има какво да се научи, но можем да правим предположения. Предположенията са само предположения, а не истина.
Една от големите и много важни разлики между философията и модерната езотерика е концепцията за доброто и злото. Изключваме очевидните разлики, които са главно в това, че езотериката не базира нищо с доказателства. И трябва да го спомена, за да може да се отдели псевдонауката от това, което има допир до истината. Няма как да кажем, че злото не съществува. Именно това твърдят много езотерични течения, защото искат всичко да изглежда розово, за да може да се възползват от любопитството на хората. Езотеричните течения се опитват да отрекат доброто, когато поставят злото в границите на природата на Вселената. Не можем да твърдим, че всичко, което ни застрашава е зло. Отделно човешката природа е по-сложна. Исторически има много примери, които доказват, че злото съществува. Смешното в случая е че злото често пъти е доказателство за доброто, защото можем да ги разграничим. Когато отречем, че злото съществува отричаме любовта, защото любовта е свързана с доброто, когато злото иска да премахне доброто, доброто има ли правото да се бори? Любовта няма ли да ни накара да се борим? Нека задам въпроса така - ако някой убие без причина и обичаме няма ли да искаме да спрем убиеца? Езотериката осъществява безпощадна атака над философията, защото целенасочено използва понятия, които са били придобити с огромен труд през вековете от отделните философи. Четенето на философски текстове не е лесно и езотериката не тълкува тяхното истинско значение. Езотериката не е „тайно познание” на отделни групи, а е фикция, която отделни групи представят като същинска истина. Мисконцепциите на българското общество за философията често се формират поради тази причина. В книгата на Карл Сейгън „Свят, населен с демони (Науката като свещ в мрака)” има много хубава мисъл: „Когато огромни технологични сили са в ръцете на много малко хора и никой, който представлява обществения интерес, не може дори да схване проблемите; когато хората са загубили способността си да определят собствените си планове или да разпитват компетентно тези, които имат власт; когато, притискайки кристалите си и нервно консултирайки нашите хороскопи, нашите критични способности в упадък, неспособни да различат това, което чувстваме като удоволствие и това което е истина, ние се плъзваме, почти без да забележим, обратно в суеверието и тъмнината.”. В случая това е особено валидно за българския народ. Ние сме изключително стар народ, със стара култура и дълбоки корени, но именно това се използва от езотеричните течения в наш ущърб. Използват нашето самочувствие и почти чутовна стабилност през вековете, за да ни поставят обратно в оковите на суеверието с това, че едва ли не сме богоизбрани. И тук се сещам за много добър монолог6 на Джордан Питърсън. Споменава „Даемона” на Сократ и значението на името на „Израел”. Значението на „Даймон” от гръцки идва от думите „божествен” и „същество”7, което пак може да бъде свързано с „унивелсалността” на Вселената за която говоря. Това е вътрешния глас на Сократ. Да не се бърка с демон. Сократ е разсъждавал с този „Даемон”, и всъщност това е една от причините да умре, защото „Даемона” му казва да остане в Атина. Интересното е че името „Израел” идва от „тези които се препират със създателя си”. Питърсън прави много добро тълкование, че твърдението, че да вярваш в Бог не може да бъде безпочвено и просто нещо, което казваш току-така. Споменава и думите на Ницше, че „единствения истински християнин е бил Иисус Христос”, защото човек не е устроен да бъде константен в действията си. В повечето случаи думите ти да отговарят на действията ти, е изключително трудно и никой не е застрахован от неблагоприятно здравословно състояние.
Тук ще се върна към Вселената, за да доразвия моите мисли по въпроса. Учените създават съвременни технологии, които имат множество предназначения.8 Възможно е да създаваме асиметрични атомни структури. Тук може да бъде посочен контрааргумента на това, което мисля. Науката създава ли неща, които могат да бъдат стабилни завинаги? Обаче въпроса, който трябва да се зададе е - тези стабилни неща, не са ли продукт на Вселената така или иначе? Как ще решим проблемите, които произлизат от вечна стабилност на едно константно нещо? Задавал съм въпроса, че човешките идеи се изчерпват. Има възможност идеите на човека да са безбройни, но мисля, че колкото повече се развиваме, толкова по-трудно е да бъдат създавани още по-умни и креативни идеи, което разделя хората на две отделни групи - на първата група на хипер интелигентните и креативните, които са малко и на втората група от безпомощните, които са много. Не мисля, че всички са равни във всичко и не виждам особен проблем с йерархиите, но не знам какво ще се случи с втората група. Има едни, които са по-добри в едно и други в друго. Мисля, че качеството ни като хора не е в това какво технологично развитие сме постигнали като човечество, а в това, че можем да разсъждаваме, мислим, чувстваме и творим. Смятам, че формите, които създава Вселената могат да бъдат отчасти усъвършенствани от нас в нашите технологии, но има възможност да останат неразбрани напълно от нас. И дори един ден да ги разберем, ако няма хора, които да бъдат внимателни върху новата територия, на която стъпваме, ще се погубим. Трябва да бъдем по-внимателни в действията си, защото сме по-опасни от всякога. Това трябва да бъде разбрано от хората и от нашите политически лидери. Когато съм писал, че Вселената пречупва времето и пространството за себеподобни същества, имам предвид, че неосъзнатото време преди да бъдем родени е нерелевантно и че Вселената винаги ни слага на място с нашите близки по вид. Каквото и да се случва в бъдещето притежаваме Вселената в себе си. Тук отново имам подобно виждане с Марк Аврелий, но разликата е главно в това, че според стоиците няма смисъл да се притесняваме от миналото и бъдещето, когато притежаваме само настоящето. Това обаче не означава, че не трябва да се борим за нашето оцеляване. Трябва да бъдем по-внимателни как оцеляваме и какви възгледи имаме и защо ги имаме. Ние сме биологични организми и имаме контрадикции в това, което мислим и може би тези контрадикции са нужни. Може би биологичните организми са много по-добър вариант от роботите. Ние можем да оцелеем в много по-сурови условия и дори да изчезнем, се зараждаме наново. Не говоря за прераждане на всеки отделен индивид, а за възможността на биологичните организми да се зараждат наново.
Свързано с темата:
1. Мизантропията, хедонизмът, болката, страхът и съвестта
2. Истинското място на фикцията
Източници:
1. К. Г. Юнг, „Архетиповете и колективното несъзнавано”, Леге Артис, 2016 г.
2. Имануел Кант, „Критика на чистия разум.” София, БАН, 1992 г.
3. Charles Darwin, „The Origin of Species”, Collins Classics, 2011 г.
4. Марк Аврелий, „Към себе си”, Изток-Запад, 2015 г.
5. Карл Сейгън, „Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака”, Бард, 2009 г.
Една от големите и много важни разлики между философията и модерната езотерика е концепцията за доброто и злото. Изключваме очевидните разлики, които са главно в това, че езотериката не базира нищо с доказателства. И трябва да го спомена, за да може да се отдели псевдонауката от това, което има допир до истината. Няма как да кажем, че злото не съществува. Именно това твърдят много езотерични течения, защото искат всичко да изглежда розово, за да може да се възползват от любопитството на хората. Езотеричните течения се опитват да отрекат доброто, когато поставят злото в границите на природата на Вселената. Не можем да твърдим, че всичко, което ни застрашава е зло. Отделно човешката природа е по-сложна. Исторически има много примери, които доказват, че злото съществува. Смешното в случая е че злото често пъти е доказателство за доброто, защото можем да ги разграничим. Когато отречем, че злото съществува отричаме любовта, защото любовта е свързана с доброто, когато злото иска да премахне доброто, доброто има ли правото да се бори? Любовта няма ли да ни накара да се борим? Нека задам въпроса така - ако някой убие без причина и обичаме няма ли да искаме да спрем убиеца? Езотериката осъществява безпощадна атака над философията, защото целенасочено използва понятия, които са били придобити с огромен труд през вековете от отделните философи. Четенето на философски текстове не е лесно и езотериката не тълкува тяхното истинско значение. Езотериката не е „тайно познание” на отделни групи, а е фикция, която отделни групи представят като същинска истина. Мисконцепциите на българското общество за философията често се формират поради тази причина. В книгата на Карл Сейгън „Свят, населен с демони (Науката като свещ в мрака)” има много хубава мисъл: „Когато огромни технологични сили са в ръцете на много малко хора и никой, който представлява обществения интерес, не може дори да схване проблемите; когато хората са загубили способността си да определят собствените си планове или да разпитват компетентно тези, които имат власт; когато, притискайки кристалите си и нервно консултирайки нашите хороскопи, нашите критични способности в упадък, неспособни да различат това, което чувстваме като удоволствие и това което е истина, ние се плъзваме, почти без да забележим, обратно в суеверието и тъмнината.”. В случая това е особено валидно за българския народ. Ние сме изключително стар народ, със стара култура и дълбоки корени, но именно това се използва от езотеричните течения в наш ущърб. Използват нашето самочувствие и почти чутовна стабилност през вековете, за да ни поставят обратно в оковите на суеверието с това, че едва ли не сме богоизбрани. И тук се сещам за много добър монолог6 на Джордан Питърсън. Споменава „Даемона” на Сократ и значението на името на „Израел”. Значението на „Даймон” от гръцки идва от думите „божествен” и „същество”7, което пак може да бъде свързано с „унивелсалността” на Вселената за която говоря. Това е вътрешния глас на Сократ. Да не се бърка с демон. Сократ е разсъждавал с този „Даемон”, и всъщност това е една от причините да умре, защото „Даемона” му казва да остане в Атина. Интересното е че името „Израел” идва от „тези които се препират със създателя си”. Питърсън прави много добро тълкование, че твърдението, че да вярваш в Бог не може да бъде безпочвено и просто нещо, което казваш току-така. Споменава и думите на Ницше, че „единствения истински християнин е бил Иисус Христос”, защото човек не е устроен да бъде константен в действията си. В повечето случаи думите ти да отговарят на действията ти, е изключително трудно и никой не е застрахован от неблагоприятно здравословно състояние.
Тук ще се върна към Вселената, за да доразвия моите мисли по въпроса. Учените създават съвременни технологии, които имат множество предназначения.8 Възможно е да създаваме асиметрични атомни структури. Тук може да бъде посочен контрааргумента на това, което мисля. Науката създава ли неща, които могат да бъдат стабилни завинаги? Обаче въпроса, който трябва да се зададе е - тези стабилни неща, не са ли продукт на Вселената така или иначе? Как ще решим проблемите, които произлизат от вечна стабилност на едно константно нещо? Задавал съм въпроса, че човешките идеи се изчерпват. Има възможност идеите на човека да са безбройни, но мисля, че колкото повече се развиваме, толкова по-трудно е да бъдат създавани още по-умни и креативни идеи, което разделя хората на две отделни групи - на първата група на хипер интелигентните и креативните, които са малко и на втората група от безпомощните, които са много. Не мисля, че всички са равни във всичко и не виждам особен проблем с йерархиите, но не знам какво ще се случи с втората група. Има едни, които са по-добри в едно и други в друго. Мисля, че качеството ни като хора не е в това какво технологично развитие сме постигнали като човечество, а в това, че можем да разсъждаваме, мислим, чувстваме и творим. Смятам, че формите, които създава Вселената могат да бъдат отчасти усъвършенствани от нас в нашите технологии, но има възможност да останат неразбрани напълно от нас. И дори един ден да ги разберем, ако няма хора, които да бъдат внимателни върху новата територия, на която стъпваме, ще се погубим. Трябва да бъдем по-внимателни в действията си, защото сме по-опасни от всякога. Това трябва да бъде разбрано от хората и от нашите политически лидери. Когато съм писал, че Вселената пречупва времето и пространството за себеподобни същества, имам предвид, че неосъзнатото време преди да бъдем родени е нерелевантно и че Вселената винаги ни слага на място с нашите близки по вид. Каквото и да се случва в бъдещето притежаваме Вселената в себе си. Тук отново имам подобно виждане с Марк Аврелий, но разликата е главно в това, че според стоиците няма смисъл да се притесняваме от миналото и бъдещето, когато притежаваме само настоящето. Това обаче не означава, че не трябва да се борим за нашето оцеляване. Трябва да бъдем по-внимателни как оцеляваме и какви възгледи имаме и защо ги имаме. Ние сме биологични организми и имаме контрадикции в това, което мислим и може би тези контрадикции са нужни. Може би биологичните организми са много по-добър вариант от роботите. Ние можем да оцелеем в много по-сурови условия и дори да изчезнем, се зараждаме наново. Не говоря за прераждане на всеки отделен индивид, а за възможността на биологичните организми да се зараждат наново.
Свързано с темата:
1. Мизантропията, хедонизмът, болката, страхът и съвестта
2. Истинското място на фикцията
Източници:
1. К. Г. Юнг, „Архетиповете и колективното несъзнавано”, Леге Артис, 2016 г.
2. Имануел Кант, „Критика на чистия разум.” София, БАН, 1992 г.
3. Charles Darwin, „The Origin of Species”, Collins Classics, 2011 г.
4. Марк Аврелий, „Към себе си”, Изток-Запад, 2015 г.
5. Карл Сейгън, „Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака”, Бард, 2009 г.
6. https://www.youtube.com/watch?v=MnUfXYGtT5Q
7. https://www.lexico.com/en/definition/daemon
8. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1369702115002084
7. https://www.lexico.com/en/definition/daemon
8. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1369702115002084
