Относно образованието
Образованието е възникнало от нуждата за писменост и поетапно квалифициране в различни насоки.1 В миналото хората са се занимавали със земеделие и животновъдство.2 Родителите ефективно са успявали да предават знанието си на следващото поколение. Появата на нови предизвикателства е довела до нуждата от решения, които са били достижими чрез обучение. С течение на времето обществото е осъзнало, че човек учи най-бързо в определени възрастови граници и училищната институция се формира за усвояване и предаване на опит.
В съвремието понятието образование се възприема двузначно. Едната позиция разграничава образованието като средство за развитие на умения за работа, а другата цели размишления над философски проблеми. Съвременните български училища комбинират тези виждания. Думата образование е пряко свързана с просвещение. Неслучайно учителите са наричани народни будители. Будител, защото подбужда индивида към познание. Индивидите притежават различни заложби и всеки поема по свой път, но тук съвременното българско общество изкривява представата за значението на просветата. Образованието винаги е имало значение за човешкото битие и като средство за придобиване на материално благосъстояние. От значение е структурата на образованието да предлага възможност за развитие на индивидуалния потенциал, изразено в разнообразието от изучавани предмети. Образователната система засега е запазила тази форма, но се отнема желанието на хората, които имат философско мислене да развиват своя потенциал в училище. Подобен проблем е отразен още в трудовете на древните философи. Гръцкият философ Платон използва „Алегорията за пещерата” в неговото съчинение „Държавата”. В този контекст „Алегорията за пещерата” е добър пример. Тя е написана като въображаем диалог между учителя на Платон, Сократ и брата на Платон, Главкон. В диалога Сократ описва хора, които живеят оковани за стена в пещера, обърнати с лице към стената. През изхода на пещерата преминава светлина, която прожектира различни минаващи отвън форми върху стената, към която гледат окованите хора. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, който се е освободил от пещерата и разбира, че сенките на стената не са истинската реалност. Платон смята, че освободеният затворник ще реши, че светът извън пещерата е по-добър от това, което е преживял в нея, и ще иска да доведе своите приятели от пещерата до разбирателство като ги заведе навън. В заключение се твърди, че затворниците вероятно биха убили всеки, който би се опитал да ги измъкне от пещерата, защото не искат да осъзнаят, че сенките са изкуствена действителност. Образованието би свързало сенките и реалността. Хуманитарните дисциплини са важни за ценностите, които поддържат обществото. Науката може да изобрети сечивото, но обществото се нуждае от ценности, които да намерят начин как да използваме това сечиво.
В България едни от най-уважаваните дисциплини са определени като „точни науки”. Днес науката е достигнала огромно развитие във всички насоки и понякога хората забравят, че тя е възникнала именно от тези, които са имали огромен разнообразен потенциал. Средното образование в България има своите предизвикателства особено от гледната точка на един ученик. За голяма радост в българската образователна институция има много ерудирани преподаватели, които наистина полагат огромни усилия за учениците. Има и една част от преподавателите, която изпълнява задълженията си повърхностно без да вижда труда си и като педагогически. Възможно е да се сблъскаш с преподаватели, които пият алкохол през учебното време и са психически лабилни. Някои от учителите преплитат личния си живот с този в училище и имат лични проблеми, които изживяват без да мислят за децата, които обучават. На тормоза в училище не се обръща особено внимание и често пъти учениците, които го упражняват остават безнаказани. От друга гледна точка тормоза се осъществява и от учители под формата на подигравателни критики, като не се цели да научат ученика, а да го накарат да се чувства глупав. Много често учениците не виждат особен смисъл в ученето и проявяват апатия, което се отразява трайно в бъдещето. Корените на образованието можем да намерим в културата и именно тя е обвързана по такъв начин с развитието на човека, че е способна да изгражда, както и да снижава нивото на образованост на хората. Грамотността на населението на една страна зависи от нейната култура и модел за успеваемост.
На завършването в 12 клас се състои абитуриентски бал, на който се избира облекло, автомобил и кавалер за момичетата. Често цялото семейство събира пари, за да може завършващите да си позволят скъпо „изпращане”. На балната вечер се изпиват големи количества алкохол и се отчита завишаване на пътните произшествия. В интернет пространството има клипове с побоища и други хулигански случки по време на празника. Един от най-слушаните музикални формати е чалгата, която е лирически несъдържателна и възпява плътското, суетното и материалното. Напоследък се забелязват нов тип музикални формати, но те имат различно инструментално звучене, като съдържанието не е променило своето значение. Преди някой да направи грешните заключения защо не харесвам чалгата ще потвърдя, че всичко изредено е единствената причина. Никога не съм слушал музика, която се припокрива с мои критерии. Всеки има право да слуша каквото пожелае, а музиката влияе на хората.
Има малка част ученици, които отказват да присъстват на бала си. Това е неразбираемо както за съучениците, така и за преподавателите. Трудно е само един ученик в знак на протест да издържи на натиска на връстниците и учителите си и често успешния отказ от присъствие е възможно в група. Момичетата, които се опитват да откажат присъствие са много по-засегнати, защото те нямат същия авторитет в семейството както едно момче и по-рядко се сформират женски групи, които не искат да присъстват. Най-използваната фраза е как бала е най-важния празник в живота и че се случва един път, като ще съжаляваш, ако не отидеш. Не съм запознат лично с всички училища и в никакъв случай не твърдя, че това се случва навсякъде.
Висшето образование има много по-широк спектър от професионални направления и университети и мога да гледам само от моята гледна точка. Висшето образование затвърди моята позиция и успя истински да ме подбуди, защото университета все още пазеше своята искра. „В университета са необходими три неща: професионално обучение, образование за целия човек, научни изследвания. Защото университета е едновременно професионално училище, културен център и изследователски институт. Хората са се опитвали да принудят университета да избира между тези три възможности. Питали са какво е това, което наистина очакваме от университета. Тъй като, така казват те, той не може да направи всичко и трябва да реши по една от тези три алтернативи. Предлагано е дори университетът да бъде разпуснат, да бъде заменен от три специални вида училища: институти за професионално обучение, институти за общо образование, които могат да включват специализиран персонал и изследователски институти. В идеята за университета обаче тези три са неразривно обединени. Едното не може да бъде откъснато от другите, без да унищожи интелектуалната същност на университета и в същото време да не се самоосакати. И трите са фактори на едно живо цяло. Изолирайки ги, духът на университета загива.” - Карл Ясперс, „Идеята на университета”.
Фамилните връзки и пристрастието към отделни индивиди, за заемане на важни обществени длъжности без необходима квалификация, води до обезщетение на образовани млади хора. Изтъкват се комуникативни хора, със самочувствие целящо изява на лидерски качества, с ограничени или липсващи знания в съответното начинание. При ясно разграничение на индивидите в равнопоставена ситуация се засилват негативните личностни характеристики, понижаващи ефективността в работата. Хората, които си служат с привилегии губят чувството си за отговорност и съвестно изпълнение на своите задължения, като потискат останалите и търсения резултат от поставените цели не бива успешен.
В момента с възможността от моментно натрупване на средства чрез търговия в интернет пространството и привличане на клиенти от цял свят, представата за бизнес търпи промени. Поради по-достъпния доход все повече млади хора се ориентират в бизнес с всестранни производства с помощта на социалните медии и интереси загърбващи преподаваните знания в училищата. Развитието на технологията изпреварва учебната система и се достига до момент на механично заучаване на информация, която не остава трайно в паметта на младите и те се насочват към практически обосновани знания нужни за доходност. Дългосрочното стратегическо мислене няма общо само с печалбата.
Свързано с темата:
Относно речта от филма „Великият диктатор” и алчността
Източници:
1. https://www.ancient.eu/Amarna_Letters/
В съвремието понятието образование се възприема двузначно. Едната позиция разграничава образованието като средство за развитие на умения за работа, а другата цели размишления над философски проблеми. Съвременните български училища комбинират тези виждания. Думата образование е пряко свързана с просвещение. Неслучайно учителите са наричани народни будители. Будител, защото подбужда индивида към познание. Индивидите притежават различни заложби и всеки поема по свой път, но тук съвременното българско общество изкривява представата за значението на просветата. Образованието винаги е имало значение за човешкото битие и като средство за придобиване на материално благосъстояние. От значение е структурата на образованието да предлага възможност за развитие на индивидуалния потенциал, изразено в разнообразието от изучавани предмети. Образователната система засега е запазила тази форма, но се отнема желанието на хората, които имат философско мислене да развиват своя потенциал в училище. Подобен проблем е отразен още в трудовете на древните философи. Гръцкият философ Платон използва „Алегорията за пещерата” в неговото съчинение „Държавата”. В този контекст „Алегорията за пещерата” е добър пример. Тя е написана като въображаем диалог между учителя на Платон, Сократ и брата на Платон, Главкон. В диалога Сократ описва хора, които живеят оковани за стена в пещера, обърнати с лице към стената. През изхода на пещерата преминава светлина, която прожектира различни минаващи отвън форми върху стената, към която гледат окованите хора. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, който се е освободил от пещерата и разбира, че сенките на стената не са истинската реалност. Платон смята, че освободеният затворник ще реши, че светът извън пещерата е по-добър от това, което е преживял в нея, и ще иска да доведе своите приятели от пещерата до разбирателство като ги заведе навън. В заключение се твърди, че затворниците вероятно биха убили всеки, който би се опитал да ги измъкне от пещерата, защото не искат да осъзнаят, че сенките са изкуствена действителност. Образованието би свързало сенките и реалността. Хуманитарните дисциплини са важни за ценностите, които поддържат обществото. Науката може да изобрети сечивото, но обществото се нуждае от ценности, които да намерят начин как да използваме това сечиво.
В България едни от най-уважаваните дисциплини са определени като „точни науки”. Днес науката е достигнала огромно развитие във всички насоки и понякога хората забравят, че тя е възникнала именно от тези, които са имали огромен разнообразен потенциал. Средното образование в България има своите предизвикателства особено от гледната точка на един ученик. За голяма радост в българската образователна институция има много ерудирани преподаватели, които наистина полагат огромни усилия за учениците. Има и една част от преподавателите, която изпълнява задълженията си повърхностно без да вижда труда си и като педагогически. Възможно е да се сблъскаш с преподаватели, които пият алкохол през учебното време и са психически лабилни. Някои от учителите преплитат личния си живот с този в училище и имат лични проблеми, които изживяват без да мислят за децата, които обучават. На тормоза в училище не се обръща особено внимание и често пъти учениците, които го упражняват остават безнаказани. От друга гледна точка тормоза се осъществява и от учители под формата на подигравателни критики, като не се цели да научат ученика, а да го накарат да се чувства глупав. Много често учениците не виждат особен смисъл в ученето и проявяват апатия, което се отразява трайно в бъдещето. Корените на образованието можем да намерим в културата и именно тя е обвързана по такъв начин с развитието на човека, че е способна да изгражда, както и да снижава нивото на образованост на хората. Грамотността на населението на една страна зависи от нейната култура и модел за успеваемост.
На завършването в 12 клас се състои абитуриентски бал, на който се избира облекло, автомобил и кавалер за момичетата. Често цялото семейство събира пари, за да може завършващите да си позволят скъпо „изпращане”. На балната вечер се изпиват големи количества алкохол и се отчита завишаване на пътните произшествия. В интернет пространството има клипове с побоища и други хулигански случки по време на празника. Един от най-слушаните музикални формати е чалгата, която е лирически несъдържателна и възпява плътското, суетното и материалното. Напоследък се забелязват нов тип музикални формати, но те имат различно инструментално звучене, като съдържанието не е променило своето значение. Преди някой да направи грешните заключения защо не харесвам чалгата ще потвърдя, че всичко изредено е единствената причина. Никога не съм слушал музика, която се припокрива с мои критерии. Всеки има право да слуша каквото пожелае, а музиката влияе на хората.
Има малка част ученици, които отказват да присъстват на бала си. Това е неразбираемо както за съучениците, така и за преподавателите. Трудно е само един ученик в знак на протест да издържи на натиска на връстниците и учителите си и често успешния отказ от присъствие е възможно в група. Момичетата, които се опитват да откажат присъствие са много по-засегнати, защото те нямат същия авторитет в семейството както едно момче и по-рядко се сформират женски групи, които не искат да присъстват. Най-използваната фраза е как бала е най-важния празник в живота и че се случва един път, като ще съжаляваш, ако не отидеш. Не съм запознат лично с всички училища и в никакъв случай не твърдя, че това се случва навсякъде.
Висшето образование има много по-широк спектър от професионални направления и университети и мога да гледам само от моята гледна точка. Висшето образование затвърди моята позиция и успя истински да ме подбуди, защото университета все още пазеше своята искра. „В университета са необходими три неща: професионално обучение, образование за целия човек, научни изследвания. Защото университета е едновременно професионално училище, културен център и изследователски институт. Хората са се опитвали да принудят университета да избира между тези три възможности. Питали са какво е това, което наистина очакваме от университета. Тъй като, така казват те, той не може да направи всичко и трябва да реши по една от тези три алтернативи. Предлагано е дори университетът да бъде разпуснат, да бъде заменен от три специални вида училища: институти за професионално обучение, институти за общо образование, които могат да включват специализиран персонал и изследователски институти. В идеята за университета обаче тези три са неразривно обединени. Едното не може да бъде откъснато от другите, без да унищожи интелектуалната същност на университета и в същото време да не се самоосакати. И трите са фактори на едно живо цяло. Изолирайки ги, духът на университета загива.” - Карл Ясперс, „Идеята на университета”.
Фамилните връзки и пристрастието към отделни индивиди, за заемане на важни обществени длъжности без необходима квалификация, води до обезщетение на образовани млади хора. Изтъкват се комуникативни хора, със самочувствие целящо изява на лидерски качества, с ограничени или липсващи знания в съответното начинание. При ясно разграничение на индивидите в равнопоставена ситуация се засилват негативните личностни характеристики, понижаващи ефективността в работата. Хората, които си служат с привилегии губят чувството си за отговорност и съвестно изпълнение на своите задължения, като потискат останалите и търсения резултат от поставените цели не бива успешен.
В момента с възможността от моментно натрупване на средства чрез търговия в интернет пространството и привличане на клиенти от цял свят, представата за бизнес търпи промени. Поради по-достъпния доход все повече млади хора се ориентират в бизнес с всестранни производства с помощта на социалните медии и интереси загърбващи преподаваните знания в училищата. Развитието на технологията изпреварва учебната система и се достига до момент на механично заучаване на информация, която не остава трайно в паметта на младите и те се насочват към практически обосновани знания нужни за доходност. Дългосрочното стратегическо мислене няма общо само с печалбата.
Свързано с темата:
Относно речта от филма „Великият диктатор” и алчността
Източници:
1. https://www.ancient.eu/Amarna_Letters/
