Истинското място на фикцията

Истинското място на фикцията

 Вероятно има нужда да ни стане ясно, че фикцията не е истина още по презумпция. Тъй като рядко проверяваме фактите, ще дам пример. Честа мисконцепция е че не използваме 100% от мозъка. Обаче научните факти сочат, че мозъка ни работи постоянно за много видове процеси.1 Предположенията са нужни за науката, защото науката може да бъде наука само тогава, когато има две различни хипотези, които се конкурират и резултата е произлизаща истина. Ако нямахме въображение, което да ни накара да се замислим дали бурята произлиза от колесницата на Тор, нямаше да се замислим и дали може да произлиза от нещо коренно различно. Древните хора може да са измисляли много различни хипотези, но благодарение на тях сме достигнали до тук. Древното любопитство не е било опорочено, защото е било невинно. И тогава хората са си мислили, че нещо е истина, когато очевидно сме разбрали, че не е било, но това се е случвало, защото все още не са имали достатъчно информация. Опровергаването на една хипотеза може да доведе до друга хипотеза и до различни идеи и в крайна сметка до познанието. Няма нищо лошо в това да мислим интересни неща, но не е нужно да ги представяме като истина. Те не губят стойност, когато са фикция. Фикцията има място във филмите, научната фантастика, литературата и творчеството. Въображението е присъщо за човека и е прекрасно качество. Чрез фикцията можем да променим как гледаме на света. Можем да погледнем всичко през друг обектив и да видим, че може да сме допуснали грешки. За съжаление, вече част от научно ориентираните хора са обезкуражени да използват въображението си, а това не е в духът на науката. Философията изисква задаването на въпроси, а някои въпроси съдържат отговори, които са деликатни. За радост, философията все още притежава това качество. Бих нарекъл всеки, който използва въображението си философ. Най-великите учени са имали философско мислене и това не е случайно. Това не означава, че философите разбират от всичко, а че въображението е важно за всички науки. Разделението между наука и философия е породено от езотериката.

Повече за езотериката:
https://maksimjordanov.blogspot.com/2019/07/blog-post.html

Източници:
1. https://www.scientificamerican.com/article/do-people-only-use-10-percent-of-their-brains/

Относно изкуството и музиката

Относно изкуството и музиката

 Темата е изключително комплексна вероятно, защото изкуството е едно от нещата, които описват същността на човешкото същество. Една субективност, която изглежда прекалено безредна, а понякога и преконструирана. Ако някой Ви каже, че има точна концепция за изкуството ще излъже. Иначе казано, колкото разбираме човека, толкова разбираме и изкуството. При всички случаи обаче изкуството е присъщо за човека още от графитите във всеки тунел до базиликата Саграда Фамилия в Барселона, Испания. Разделението за концепцията, какво представлява изкуството е главно една, а именно между защитниците на безредието и тези на конструирането. От философска гледна точка и двете страни имат истина, когато не са крайни. Нямаме нито пълно безредие в безредието, нито пълен ред в реда. Изкуството съществува от векове и продължава да се развива и до днес. В съвременния свят изкуството е известно и желано, но като всичко останало то може да бъде жертва на човешката същност. Как ще гледаме на музиката на Франк Синатра, когато разберем, че вероятно е продавал кокаин? Как ще гледаме на музиката на Кърт Кобейн, който се е самоубил? Как ще гледаме на музиката на Мадона, която си е въобразила, че тълкува Кабала? Как ще гледаме на музиката на Робърт Джонсън и легендата за кръстопътя, която гласи, че си е продал душата на дявола? Как ще гледаме на музиката на Джими Хендрикс или Джони Кеш, когато разберем, че са имали проблеми с наркотиците? Как ще гледаме на Ван Гог, който си е отрязал ухото? Как ще гледаме на музиката на Тупак, който в една песен може да рапира за любов към жените, а в друга да псува? И куп други примери... Как ще гледаме на изкуството на някой, който все още не е станал известен, но след като стане се окаже, че е убивал хора за удоволствие? По-точно изкуството може ли да загуби стойност, когато е било повлияно по различни начини? Отговора е и да, и не. За едни става сакрално, а за други е осквернено завинаги. Изкуството е свързано с таланта, а талантите придобиват стойност, когато са оценени от обществото. Обществото оценява ли правилно? Обществото е динамично и непостоянно. Както старата поговорка на латински, „Auribus teneo lupum.”. Да държиш вълк за ушите, в превод -  патова ситуация.
 Както вече разбрахме, всеки има своя максима за изкуството. Затова ще Ви споделя моята максима. Никога не критикувам, без да съм проучил достатъчно всеки отделен контекст. Винаги проследявам историята на това, което гледам и слушам. Ако няма достатъчно информация се опитвам да науча повече за творците от моите лични впечатления за тях, как се държат, какво говорят и защо може да го говорят. Ако няма начин да намеря и това, се осланям на сетивата си, а точно дали ми харесва изкуството на гледане и на слушане. Тук вече се разбира какво харесвам и какво не харесвам. Не харесвам, когато творците изневеряват на изречени думи, според тежестта и контекста на думите. Не харесвам, когато „изкуството” се базира на алчно разхищение на ресурси. Не харесвам, когато его-то се издига в култ. Не харесвам плътското и материалното, когато е напълно лишено от отговорност и любов. Не харесвам прекаленото безредие, нито прекаленото конструиране. Не харесвам, когато  „изкуството” се превърща в зид за колективизма, защото тогава то не се прави от творци, а от хора, които се страхуват от живота и са крайно безредни или подредени в стройни редици. Не харесвам „сигурната работа”, защото няма сигурна работа. Харесвам съвестта. Харесвам смелостта. Харесвам индивидуалността. Харесвам независимостта. Харесвам въображението. Харесвам красотата, която е свързана с отговорността и любовта.

Мизантропията, хедонизмът, болката, страхът и съвестта

Мизантропията, хедонизмът, болката, страхът и съвестта

 Диоген Синопски, „Циникът”, е един от първите примери за мизантроп. Всичко, което знаем за него е от анекдоти. Диоген е киник. Думата киник по-късно се превръща в циник, но двете думи имат различно значение. Можем да определим Диоген като добър пример за мизантроп, ако приемем, че част от тези анекдоти имат истина. Киниците критикуват обществените норми и ценности, а Диоген често пъти го е правил по циничен начин. Хегел критикува киниците за това, че абстрактната им свобода е лишена от нравственост. Диоген е смятал, че е независим. Имал е фалшивата представа, че е бил успешен в това да живее като звяр. Според Аристотел човекът извън обществото е или Бог или звяр. Диоген не е нито звяр, нито Бог. Имал е възможността да оцелее само заради това, че неговите съграждани са му давали храна. Въпреки всичко е мразел хората. Можем да видим, че хората са заинтригувани от нещото, което върви срещу нормата, а Диоген е бил олицетворение точно на това. Той се е възползвал от тази човешка черта. За да бъдеш напълно самостоятелен и независим трябва да си отделен от обществото и хората. Това е невъзможно, защото хората са социални същества и дори да имаш познанието, което да ти позволи да оцелееш сред природата, мозъка ти ще атрофира и ще чувстваш жажда за контакт. Не само това, а и да имаш познанието за самостоятелно оцеляване, природата трябва да бъде достатъчно благоприятна, а тя е по-лесна за овладяване съвместно с група от хора. Въпреки този важен пропуск на Диоген можем да си извадим някои поуки. Диоген е смятал, че болката води до истинско щастие и затова се е излагал прекомерно на слънце и е ходел бос в снега. Твърдението, че всичко болезнено е зло, е повече от погрешно. Болката ни показва какво не е наред и можем да се адаптираме подобаващо. Има хора, които твърдят, че чувството на удоволствие винаги е добро, а противоположното им чувство на болка винаги е лошо.
 Хедонизмът е школа в етиката, която приема, че удоволствието е единственото нещо, което има ценност.2 Приемайки природата на Вселената, за която вече съм говорил, не може да се каже, че всичко, което се сблъскваме и ни наранява е лошо или зло. Лесно можем да объркаме алчността за любов. Хедонизмът и езотериката имат много допирни точки. Това се случва, защото хората искат да чувстват удоволствие. Модерната езотерика цели синтез на понятията идващи от природните и хуманитарните науки и на метафизиката, за да се възползва от натрупаното познание на истинската и вече известна наука, която не прави заключения. Езотериката не разбира понятията, а само ги използва и изкривява тяхното значение умишлено, за да бъде винаги модерна, атрактивна и невъзможна за опровергаване от неуките. Древното любопитство е било различно и не е било в тази форма. Ако утре учените открият, че мнението им по даден въпрос е погрешно ще го променят. Може промяната да дойде бавно, защото хората не винаги харесват промените, но това е науката. Нямаме мисловни вибрации, които влияят върху материята на Вселената. Синапсите, които са в мозъка ни позволяват да мислим, но единствено технологията може да ни позволи мозъчните вълни на мозъка да бъдат разчетени и да повлияят на предмети чрез роботизиран крайник. Космическите тела не влияят на психическото състояние на хората освен ако, гравитацията не е милиони пъти по-силна и не ни спляска като стотинка. Солните лампи не изпускат негативни йони и не влияят върху настроението на хората.4 Има съвременни учени, които искат да категоризират смъртта като болест, а не като нещо нормално. Култът към удоволствието е опасен, защото може да ни промени по неблагоприятен начин за нас и околните. Какво ще се случи, ако станем безсмъртни? Безсмъртието не е ли търсене на удоволствие? Ако направим нещо, което обществото приема за зло, ще бъдем санкционирани, което ми се струва в кръга на логичното. Защото обществото е повлияно от съвестта. Въпреки всички негативни черти на обществото съвестта все още му влияе, което е изключително интересно. Съвестта просто социална конструкция ли е или е много по-дълбока? Тя не ни ли застрашава от гледна точка на нашето психическо състояние, което може да ни повлияе и физиологически? Възможно е съвестта да е повлияна от социалните процеси, но така или иначе тя съществува. Възможно е да сме контролирани от неща, които все още не разбираме. Какво ще се случи с обществото, ако се окаже, че истината за света е нещо, което не харесваме? Друг хипотетичен въпрос е, ако съвестта не е социална конструкция, а е повлияна от друг различен свят? Една от критиките на Ницше към философите е точно тук. Защото представата за друг метафизичен свят е твърде илюзорна. Ницше е много по-остър в критиките си и съм съгласен с него отчасти. Трябва ли да се отделим от човешкото или трябва да го приемем и интегрираме? Самото отрицание от човешкото е човешка черта. Можем ли да бъдем повече от хора? Когато хората остаряват се терзаят за неуспехите си. Чувстват болка, защото смятат, че не са постигнали достатъчно. Има възможност в някои от случаите това да е така, но ние не сме перфектни. Не можем да направим всичко, което пожелаем. Така достигаме до краен индивидуализъм. Не знаем дали сме повлияни от метафизичен свят или не сме. Не знаем много за феномените, които наблюдаваме. Един ден можем да открием много повече от това, което знаем за момента. Лошо е да твърдим каквото и да е било без да знаем достатъчно, защото се самозалъгваме. Можем да твърдим, че всичко може да бъде изчислено и детерминирано, но не знаем дали това е така. Дори да се окаже, че е така в какво се превръща човешкото същество? Имало е експерименти за природата срещу възпитанието, но част от тях са били неетични. И природата и възпитанието имат значение, но е съвсем възможно природата да оказва по-голямо влияние. Можем ли да си представим, че до някаква степен сме кукли на конци? И все пак си мисля, че нещата са много по-сложни. Доказателствата за всичко може отново да са илюзия. Може истината да е още по-различна от всичко, което сме си представили до сега. Ако Ницше е бил застрашен от това да бъде убит, как щеше да приеме тази новина? Щеше ли да я приеме неутрално, защото е по-слаб от убиеца? Той вярва, че концепцията за злото е опасна, защото оказва отрицателно въздействие върху човешкия потенциал и жизненост чрез насърчаване на слабите по дух и подтискане на силните. Според него безсилните и слабите създават концепцията за злото, за да отмъстят на потисниците си. Ницше вярва, че концепциите за доброто и злото допринасят за нездравословен поглед към живота, който смята, че освобождаването от страдание е по-ценно от творческото себеизразяване и постижение. По тази причина Ницше вярва, че трябва да се стремим да преминем отвъд преценките на доброто и злото. Ницше също има контрадикции, защото е разбирал, че красотата на музиката например се усеща инстинктивно. Донякъде е прав от гледна точка на това, че не знаем с точност какво е доброто и злото, но имаме някаква рамка, за която дадох и съм давал примери. По неговата логика тези, които заслужават да управляват са надмогнали концепцията за доброто и злото и са отвъд тази рамка, но са повлиявани от концепцията за доброто и злото. Това не значи ли, че слабите по дух чрез налагането на тяхното отмъщение чрез концепцията за доброто и злото са по-силни по дух, когато успяват да подтискат силните, ако не са крайно колективни, но имат общество? Кои са силните? Комбинация между хората, които използват всичко, което е на тяхно разположение, за да се доберат до властта и на хората, които са достигнали творческото себеизражение и постижение? Не съм особено убеден в презумпцията, че „силните” ще се смиляват над слабите. Кои са те, че да се смиляват над когото и да е било? Не мога да се боря срещу хора, които убиват, за да постигнат целите си. Може да използвам самозащита, но не и ако имам пистолет в главата. Това прави ли ги по-силни от мен? Да се нарека овца ли, защото не правя същото? Робите заслужават да са роби, защото са слаби? Няма по-силни конкретно в този смисъл. Не смятам, че концепциите за добро и зло са форма на отмъщение. Те идват от любов. Ницше е прав, че любовта се свързва с алчоността, но това се случва заради хората, защото имаме капацитета за зло. Тук някой може да се замисли, че предствата за по-добър метафизичен свят идва от любов. Донякъде е така, ако имаме желание тези, които обичаме да бъдат на по-добро място, но има проблем. Тази любов може да се отнася за тези, които обичаме, но не и за нас самите, защото е омразно и завистливо да си мислим, че и ние заслужаваме да сме на мястото на тези, които обичаме. Отделно не отричам, че има възможност такъв свят да съществува, но не го знам. В същността си и за момента съм обикновен човек, защото науката и еволюцията все още не са ме променили. Дори да съществува друг свят, когато вече не съм просто човек може да имам възможност да намеря отговор. Омразата също влияе на хората и е важно да не го забравяме. „Да си представим друг, по-ценен свят е израз на омраза към света, който кара човекът да страда.” - Фридрих Ницше, „Воля за власт”. Безсмъртието не е свръхчовешко, то е анти-човешко, анти-вселенско. Ако бях роб е възможно да нямах същото познание както в момента и да не мога да се отделя от робското си мислене. Обаче творческото себеизражение може да бъде постигнато и при робите, защото то е заложено на хората. Формата на себеизражение може да бъде в знак на отмъщение. Има го и проблема от подтискането на хората, но това не размива значението на злото, а напротив разширява значението му. Често давам примера с убийството, но нещата може да бъдат далеч по-лоши.
 Страхът също е важен, защото ни показва, че има нещо от което да се научим и пазим, но това не значи, че не можем да преборим страховете си стига да има добра причина. Без да се страхуваме нямаше да оцелеем в суровата природа, но не смятам, че съществуването в същността си е напълно безнадеждно и болезнено.
 Ако се огледаме и има красота, това не потвърждава ли, че Вселената не се опитва да ни наранява постоянно? Имаме красота, имаме любов, имаме доброта. Дори красотата да е илюзия, ние я възприемаме със силно чувство. Ще приемем ли да сме кукли на конци, ако имаме илюзията на красотата? Това е друг проблем, за който нямаме отговор. Така или иначе живота не е само черен. Кой съм аз, че да живея вечно? Толкова ли сме важни? До този въпрос се свежда всичко. Защото не може просто да махнем с ръка и да кажем, че всяко нещо, което чувстваме като предизвикателство е зло, а не нещо повече. Съвестта е вътрешния глас, който влияе на външната среда. Определено съвестта има общо за приемането на смъртта. В някакъв момент живота е напълно изчерпан. Съмнявам се в тези, които искат безсмъртие. С какво съм повече от тези преди мен и след мен и със мен? И не говоря само за хората. С какво съм повече от една молекула? Не си представям живота завършен без да почина и да премина през всички биологични периоди на човешкото съществуване. Съвестта ме кара да искам амалгама, а не амброзия, защото от живота може да се извлече стойностното. Едва ли някой може да извлече всичко, но може да се извлече достатъчно. Стремежа към извличане на всичко е опасен, защото засяга възгледите на бъдещето поколение и страданието на днешното поколение. Какво изобщо ще рече всичко? Защо ни е всичко? Кой заслужава всичко? „Всичкото” и „стойностното” са различни за всеки. Искам да бъда човек, а смъртта прави грешките ми временни. Може и една стотна от секунда живот да бъде изключителен дар?

Важно допълнение към темата:
1. Вселената
2. Относно речта от филма „Великият диктатор” и алчността


Източници:
1. Robin H., „Diogenes the Cynic: Sayings and Anecdotes With Other Popular Moralists”, Oxford University Press, 2012 г.
2. https://plato.stanford.edu/entries/hedonism/
3. Georges Charpak, Henri Broch,  Debunked!: ESP, Telekinesis, and Pseudoscience,  Johns Hopkins University Press, 2004
4. https://www.livescience.com/59328-himalayan-salt--faq.html
5. Хегел Г., „История на философията”, София: Наука и изкуство, 1982 г.
6. Аристотел, „Политика”, Отворено общество, 1995 г.
7. Ницше Ф., „Тъй рече Заратустра”, Захарий Стоянов, 2015 г.
8. Ницше Ф., „Отвъд доброто и злото”, Захарий Стоянов, 2003 г.
9. Ницше Ф., „Към генеалогията на морала”, Захарий Стоянов, 2000 г.

Вселената

Вселената

 Често пъти споменавам хаоса във Вселената в нещата, които пиша и има нужда да обясня по-добре какво имам предвид. В книгата на Карл Густав Юнг „Архетиповете и колективното несъзнавано”, Юнг описва нещо, което аз наричам подсъзнателна „универсалност”, която е свързана с природата на Вселената. Той говори за универсалните архетипове на колективното подсъзнание. Нямам предвид колективна подсъзнателна взаимовръзка между всички и всичко, а за „универсалност” във Вселената, която се отразява на подсъзнанието, еволюцията и природата. Може ли науката да даде отговор на всички въпроси, ако имаме достатъчно време? Не знаем! Вселената не е изцяло хаотична, нито има постоянен ред. Тя е постоянно движеща се. Когато говоря за хаоса на Вселената имам предвид, че хората имат възможност никога да не разберат тази „универсалност” и да прекратят постоянното движение на Вселената. Подобно на трансценденталният идеализъм, но не го виждам точно като Имануел Кант. „Универсалността” на Вселената вече е наблюдавана от нас. От теорията за еволюцията на Дарвин става ясно, че има процеси, които водят до мутации, които се селектират според нуждите за оцеляване и се достига до по-комплексни организми. Знаем за златното сечение и за симетрията, които можем да предполагаме, че изглеждат като ред във Вселената. В книгата „Към себе си” на Марк Аврелий се твърди следното: „Наблюдавайте непрекъснато, че всичко се случва чрез промяна, и привиквайте себе си да смятате, че природата на Вселената не обича нищо толкова, колкото да променя нещата, които са и да създава нови неща като тях.”. Вселената създава и променя, но има универсалност в механизмите й. От друга гледна точка няма как да отречем, че още утре може да ни удари метеорит. Това не са нови концепции на мен или някой модерен човек. Хората са придобивали тези мисли векове преди нас. За мен философията е наука, която се базира на доказателства. Всичко, което излиза извън тези рамки не би трябвало да бъде наричано философия или наука. Нищо не се твърди там, където има какво да се научи, но можем да правим предположения. Предположенията са само предположения, а не истина.
 Една от големите и много важни разлики между философията и модерната езотерика е концепцията за доброто и злото. Изключваме очевидните разлики, които са главно в това, че езотериката не базира нищо с доказателства. И трябва да го спомена, за да може да се отдели псевдонауката от това, което има допир до истината. Няма как да кажем, че злото не съществува. Именно това твърдят много езотерични течения, защото искат всичко да изглежда розово, за да може да се възползват от любопитството на хората. Езотеричните течения се опитват да отрекат доброто, когато поставят злото в границите на природата на Вселената. Не можем да твърдим, че всичко, което ни застрашава е зло. Отделно човешката природа е по-сложна. Исторически има много примери, които доказват, че злото съществува. Смешното в случая е че злото често пъти е доказателство за доброто, защото можем да ги разграничим. Когато отречем, че злото съществува отричаме любовта, защото любовта е свързана с доброто, когато злото иска да премахне доброто, доброто има ли правото да се бори? Любовта няма ли да ни накара да се борим? Нека задам въпроса така - ако някой убие без причина и обичаме няма ли да искаме да спрем убиеца? Езотериката осъществява безпощадна атака над философията, защото целенасочено използва понятия, които са били придобити с огромен труд през вековете от отделните философи. Четенето на философски текстове не е лесно и езотериката не тълкува тяхното истинско значение. Езотериката не е „тайно познание” на отделни групи, а е фикция, която отделни групи представят като същинска истина. Мисконцепциите на българското общество за философията често се формират поради тази причина. В книгата на Карл Сейгън „Свят, населен с демони (Науката като свещ в мрака)” има много хубава мисъл: „Когато огромни технологични сили са в ръцете на много малко хора и никой, който представлява обществения интерес, не може дори да схване проблемите; когато хората са загубили способността си да определят собствените си планове или да разпитват компетентно тези, които имат власт; когато, притискайки кристалите си и нервно консултирайки нашите хороскопи, нашите критични способности в упадък, неспособни да различат това, което чувстваме като удоволствие и това което е истина, ние се плъзваме, почти без да забележим, обратно в суеверието и тъмнината.”. В случая това е особено валидно за българския народ. Ние сме изключително стар народ, със стара култура и дълбоки корени, но именно това се използва от езотеричните течения в наш ущърб. Използват нашето самочувствие и почти чутовна стабилност през вековете, за да ни поставят обратно в оковите на суеверието с това, че едва ли не сме богоизбрани. И тук се сещам за много добър монолог6 на Джордан Питърсън. Споменава „Даемона” на Сократ и значението на името на „Израел”. Значението на „Даймон” от гръцки идва от думите „божествен” и „същество”7, което пак може да бъде свързано с „унивелсалността” на Вселената за която говоря. Това е вътрешния глас на Сократ. Да не се бърка с демон. Сократ е разсъждавал с този „Даемон”, и всъщност това е една от причините да умре, защото „Даемона” му казва да остане в Атина. Интересното е че името „Израел” идва от „тези които се препират със създателя си”. Питърсън прави много добро тълкование, че твърдението, че да вярваш в Бог не може да бъде безпочвено и просто нещо, което казваш току-така. Споменава и думите на Ницше, че „единствения истински християнин е бил Иисус Христос”, защото човек не е устроен да бъде константен в действията си. В повечето случаи думите ти да отговарят на действията ти, е изключително трудно и никой не е застрахован от неблагоприятно здравословно състояние.
 Тук ще се върна към Вселената, за да доразвия моите мисли по въпроса. Учените създават съвременни технологии, които имат множество предназначения.8 Възможно е да създаваме асиметрични атомни структури. Тук може да бъде посочен контрааргумента на това, което мисля. Науката създава ли неща, които могат да бъдат стабилни завинаги? Обаче въпроса, който трябва да се зададе е - тези стабилни неща, не са ли продукт на Вселената така или иначе? Как ще решим проблемите, които произлизат от вечна стабилност на едно константно нещо? Задавал съм въпроса, че човешките идеи се изчерпват. Има възможност идеите на човека да са безбройни, но мисля, че колкото повече се развиваме, толкова по-трудно е да бъдат създавани още по-умни и креативни идеи, което разделя хората на две отделни групи - на първата група на хипер интелигентните и креативните, които са малко и на втората група от безпомощните, които са много. Не мисля, че всички са равни във всичко и не виждам особен проблем с йерархиите, но не знам какво ще се случи с втората група. Има едни, които са по-добри в едно и други в друго. Мисля, че качеството ни като хора не е в това какво технологично развитие сме постигнали като човечество, а в това, че можем да разсъждаваме, мислим, чувстваме и творим. Смятам, че формите, които създава Вселената могат да бъдат отчасти усъвършенствани от нас в нашите технологии, но има възможност да останат неразбрани напълно от нас. И дори един ден да ги разберем, ако няма хора, които да бъдат внимателни върху новата територия, на която стъпваме, ще се погубим. Трябва да бъдем по-внимателни в действията си, защото сме по-опасни от всякога. Това трябва да бъде разбрано от хората и от нашите политически лидери. Когато съм писал, че Вселената пречупва времето и пространството за себеподобни същества, имам предвид, че неосъзнатото време преди да бъдем родени е нерелевантно и че Вселената винаги ни слага на място с нашите близки по вид. Каквото и да се случва в бъдещето притежаваме Вселената в себе си. Тук отново имам подобно виждане с Марк Аврелий, но разликата е главно в това, че според стоиците няма смисъл да се притесняваме от миналото и бъдещето, когато притежаваме само настоящето. Това обаче не означава, че не трябва да се борим за нашето оцеляване. Трябва да бъдем по-внимателни как оцеляваме и какви възгледи имаме и защо ги имаме. Ние сме биологични организми и имаме контрадикции в това, което мислим и може би тези контрадикции са нужни. Може би биологичните организми са много по-добър вариант от роботите. Ние можем да оцелеем в много по-сурови условия и дори да изчезнем, се зараждаме наново. Не говоря за прераждане на всеки отделен индивид, а за възможността на биологичните организми да се зараждат наново.
 
Свързано с темата:
1. Мизантропията, хедонизмът, болката, страхът и съвестта
2. Истинското място на фикцията

Източници:
1. К. Г. Юнг, „Архетиповете и колективното несъзнавано”, Леге Артис, 2016 г.
2. Имануел Кант, „Критика на чистия разум.” София, БАН, 1992 г.
3. Charles Darwin, „The Origin of Species”, Collins Classics, 2011 г.
4. Марк Аврелий, „Към себе си”, Изток-Запад, 2015 г.
5. Карл Сейгън, „Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака”, Бард, 2009 г.

6. https://www.youtube.com/watch?v=MnUfXYGtT5Q
7. https://www.lexico.com/en/definition/daemon
8. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1369702115002084

Относно тютюнопушенето

Относно тютюнопушенето

 В този текст ще разисквам кратка част от причините и историята на тютюнопушенето и ще наблегна върху ефектите. Хората имат генетични предразположености към различни зависимости.1 В книгата на Ричард Докинс „Себичният ген”, той дава определение за подобни генетични определености и ги нарича „meme”.2 Може да се каже, че зависимостите са много древни и са съществували още преди индустрията.
 Първоначално Индианците са пълнили тютюна, който са отглеждали в хълмовете на днешно Мексико, в кухи тръстики. Практиката се е разпространила по Северна и Южна Америка. След това испанските изследователи се връщат с пури. В началото на 16-ти век просяците в Севиля, Испания, разработват първите цигари с хартия, когато събират изхвърлените пури от изследователите. Този метод придобива популярност през 18-ти век. Пушенето на цигари се разпространява и в Италия и Португалия, а впоследствие и в останалата част на Европа и Азия.3

 Производството на тютюневи листа се е увеличило повече от два пъти от 60-те години на миналия век, достигайки близо 7 милиона метрични тона през 2000 година. Тютюнът се отглежда на по-малко от 1% от земеделските земи в света и върху голямо разнообразие от почви и климат. Процесите, използвани при извличането на никотин от тютюневи листа, причиняват масово обезлесяване.4

 Имайки предвид, че тютюна няма хранителна стойност, а населението нараства вероятно този 1% световна земеделска територия ще се превърне в пъти по-важна за бъдещето.
 

Радиоактивни елементи

 

 Тъй като тютюнът се отглежда в почви, оплодени от фосфорни (радиоактивни) обогатени материали, химичните елементи полоний-210 и олово-210 се съдържат в тютюневите листа. Когато се пуши, тази радиация се прехвърля в белите дробове на пушача и след това се издишва в околната среда. Ако се съхранява в стая или автомобил, този дим, може да се вдиша от пасивни пушачи. Въпреки, че общата доза може да се счита за незначителна, клетките, близки до първоначалния източник, получават високи дози. Полоний-210 може да бъде много ефективен канцероген. Полоний-210 е естествено срещащ се радионуклид, който Международната комисия по радиационна защита счита за един от най-опасните радиоактивни материали. Дозата на пушачът е ограничен до много малка част от тялото. 210Po е само един от многото канцерогенни съединения в цигарите. Поради тази причина 210Po не е единствен източник на рак на белите дробове.5
 Белите дробове на пушачите получават повече радиация от хората с професии пряко засегнати от йонизираща радиация. 

Филтри

 

 Изхвърлените филтри на цигари са небиоразградими. Пренасяни като отток от улици до канализации, до реки и в крайна сметка до океана и неговите плажове, филтрите за цигари са най-събираните боклуци в международните почиствания на плажа всяка година. Също вредят и на почвата, когато останат в нея, защото абсорбират вредни патогени, а разлагането им е бавен процес, което прави възможността им да вредят още по-голяма. Цигарените филтри са преди всичко маркетингов инструмент, който помага да се продават „безопасни” цигари. Общественото мнение често пъти е, че те намалят здравните рискове от тютюнопушенето. Филтрите са намалили нивата на катран и никотин от изгарянето на цигари чрез машинно измерване, но има противоречие дали това съответно е намалило тежестта на пушенето върху пасивните пушачи. Филтрите всъщност могат да служат за поддържане на тютюнопушенето, като правят по-малко наложително пушачите да се откажат и по-лесно за децата да започнат пушенето поради намалено дразнене от ранните експерименти. Докладвано е при тестове на 12 популярни марки, че влакната от филтрите се вдишват и също се поглъщат, а филтърните влакна се намират в белодробната тъкан на пациенти с рак на белия дроб.6 7

 Филтрите са форма на замърсител подобна на всеки друг вид пластмаса, който се разпада във водните тела е се поглъща от различните организми и следователно след това попада в храната на хората. 

 

Вторичен дим 

 

 Цигареният дим се състои от газове, изпарена течност и частици. Близо 4000 съединения се освобождават чрез химични процеси на хидрогениране, пиролиза, окисление, декарбоксилиране и дехидратация. Изпускането на дим е двуфазно (газообразно и частично). В газообразната фаза се отделя въглероден оксид, а във фазата на частиците се отделят никотин и катран. Цигареният дим съдържа няколко токсични химикали, мутагенни вещества и канцерогени, включително никотин и неговите метаболити, котинин, радиоактивен полоний, бензопирен, диметилбензантрацен, нафталин, метил-илнафтален, полициклични ароматни въглеводороди и кадмий. Тe засягат сърцето и кръвоносните съдове, увеличавайки риска от инфаркт и инсулт при непушачите. Причинява рак на белия дроб - дори при хора, които никога не са пушили. Има и някои доказателства, които предполагат, че при възрастни може да се засегнат: ларинкса, фарникса, синуса, мозъка, пикочния мехур, ректума, стомаха и гърдите. Децата може да бъдат засегнати от: лимфома, левкимия, рак на черния дроб и мозъчни тумори. 8 9

Ефектите върху мъжете, жените и децата

 

 Около 200 милиона от един милиард пушачи в света са жени. Тютюневата индустрия е ориентирана към жените, за да увеличи потребителската си база и да замени тези, които отказват пушенето или преждевременно умират от рак. Този маркетингов метод се заражда още по времето на Бернайс.

 Повече от 5 милиона души умират всяка година от употребата на тютюн, приблизително 1,5 милиона са жени. Повечето (75%) от тези жени живеят в страни с ниски и средни доходи. Освен ако не бъдат предприети спешни действия, употребата на тютюн може да убие до 8 милиона души всяка година до 2030 г., от които 2,5 милиона ще бъдат жени. Маркетинговите стратегии примамват потребителите с подвеждащи категории, като „леки” или „с по-малко канцерогени”. Повече жени, отколкото мъже, пушат „тънки” цигари, често в погрешното убеждение, че „леките” означават „по-безопасно”. В действителност, „леките” пушачи често участват в компенсаторно тютюнопушене, вдишвайки по-дълбоко и по-често, за да абсорбират желаното количество никотин. Жените, които пушат имат по-голям риск от безплодие и забавяне на зачеването. Тютюнопушенето по време на бременност увеличава риска от преждевременно раждане, мъртво раждане и смърт на новородени и може да доведе до намаляване на кърмата. Пушенето увеличава риска от рак на маточната шийка.

 Според Световната здравна организация, 30% от всички 15 годишни и възрастни мъже пушат. Основните активни компоненти на дима, които влияят върху качеството на сперматозоидите, са тежките метали кадмий и олово. Нивата на кадмий в кръвта показват статистически значима положителна корелация с годините на пушене и статистически значима отрицателна корелация със семенната течност. Допълнително е доказано, че нивата на олово в семенната плазма са по-високи при безплодни пушачи, отколкото при фертилни мъже и безплодни непушачи. Освен това са наблюдавани отрицателни асоциации между семенните концентрации на олово и кадмий и концентрацията, подвижността и морфологичните отклонения на сперматозоидите при анормални сперматозоиди.

 Тютюневия дим съдържа вредни съединения, които могат да предизвикат множество генетични и епигенетични промени. Чрез взаимодействието на тези междинни продукти, излагането на тютюнев дим може директно или индиректно да предизвика образуването на аномалии в ДНК-то. Интересно е, че дори тъканите, които не са пряко изложени на тютюнев дим, показват повишени нива на тези аномалии.10 11 Пушачите от ранна детска възраст са в пъти по-склонни да употребяват други видове наркотици в по-късна възраст.12

Заключение

 

 Твърдението на пушачите, че не искат да престанат да пушат, защото това им е едно от единствените удоволствия в живота е странно. Вероятно нивата на стрес се регулират с подобни зависимости, но се надявам на малки промени. Възможно е генетичните фактори да съществуват, защото има причина, но все пак никой не иска да си вредим на здравето. Има жени, които пушат докато са бременни, което говори, че са безотговорни. Една жена по презумпция има майчин инстинкт, който да я кара да се интересува от здравето на собственото си дете. Има я и опасността, че може да бъдат причинени множество пожари при изхвърлянето на незагасени цигари. Когато хората използват тютюневи изделия, част от никотина остава в организма им, след като се откажат от пушенето. Споменавам отново и ефекта върху пасивните пушачи. Медицински тестове могат да открият никотин в урината на хората, кръвта, слюнката, косата и ноктите. Отнема няколко години, за да се изчистят белите дробове, ако пушачите не са пушили много и са сравнително млади. Не знаем дали негативното влияние от пушенето върху тялото може да бъде изцяло премахнато. Всяко действие се отразява на бъдещето. Не се знае, ако днес направим нещо дали то няма да рефлектира на нашите потомци след век, когато вече ние не съществуваме, затова най-малко има нужда да внимаваме. Зависимостта от тютюневи цигари прави хората нервни и лабилни, което пречи на семейните отношения и на изпълнението на задълженията в работна среда. Цигарите струват и немалко пари, което също е логичен демотиватор. Също така опаковките съдържат мастило, станиол, хартия и найлон, а това са материали, които не падат от небето.
 Като българин се чувствам засегнат, защото България има високи нива на тютюнопушене.13 Българите намаляват поради множество фактори, които не са важни в момента, но тези, които припечелват от пороците на хората имат възможност да създадат собствено поколение.

Източници:
1. https://pubs.niaaa.nih.gov/publications/arh312/111-118.pdf
2. https://naturwissenschaftscafe.files.wordpress.com/2016/12/richard_dawkins_the_selfish_gene.pdf
3. https://www.who.int/tobacco/en/atlas2.pdf

4. https://www.who.int/tobacco/en/atlas16.pdf

5. http://www.rmeswi.com/36.html

6. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2697937/

7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4307979/

8. https://www.cancer.org/cancer/cancer-causes/tobacco-and-cancer/secondhand-smoke.html

9. https://www.wjmh.org/Synapse/Data/PDFData/2074WJMH/wjmh-33-143.pdf

10. https://www.who.int/gender/documents/10facts_gender_tobacco_en.pdf

11. https://www.wjmh.org/Synapse/Data/PDFData/2074WJMH/wjmh-33-143.pdf
12. https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1300/J069v19n04_02
13. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Tobacco_consumption_statistics

Относно речта от филма „Великият диктатор” и алчността

 Относно речта от филма „Великият диктатор” и алчността 

 

 Ще разисквам накратко речта от филма „Великият диктатор”, която е пародийна сатира на Адолф Хитлер и на немския националсоциализъм. Режисьор на филма е Чарли Чаплин, който също така е автор на сценария и изпълнител на двете главни роли. Има интересни неща, които могат да бъдат разгледани от гледна точка на нашето време, да ни помогнат да разберем по-добре процеси, които са протичали и ще протичат. Разбира се няма как да се разбере със сигурност колко голяма част от речта, писана от Чаплин е била приемана сериозно от самия него. Ще се опитам да направя заключения, които смятам за удачни. Нагласите преди 1940 г., когато е писана речта до голяма степен отразени в нея, са повлияли на света. Направил съм й по-точен превод на български, какъвто не видях да има и да не е загубил част от истинското си значение. В момента виждам същото, което е карало Чаплин да напише речта по начина, по който я е написал с проблемите, които имаме на планетата. Вместо истински да се справим с проблемите скачаме от една радикална идея в друга. Проблемът не е само един. Да отидем да се снимаме с проблемите и да правим стотици филми за тях няма да ги поправи. Вече притежаваме това, за което се борим. Ние искаме да оцелеем, но няма нужда да виждаме себе си като перфектни. Дори цялата Вселена да изчезне и в действителност да е произлязла от нищото, не й пречи да произлезе наново. Не сме обречени на постоянна борба, защото имаме избор. Възможността да изберем омразен път или любов. Приемайки живота такъв, какъвто е, ни освобождава да виждаме красотата му. Всеки има път и всеки носи неговата тежест, а силата да не се предаваш е истина, от която се нуждаем. Това е една от причините да смятам прогреса към звездите, който вече съм обсъждал, за хубаво начинание. Стига да имаме възгледи, които не излизат извън някакви рамки.

Реч

 „Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам, нито да завладявам някого. Искам, ако е възможно, да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим помежду си. На този свят има място за всеки и Земята е достатъчно богата, за да снабди всички. Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме тази посока. Алчността отрови душите на хората, тя изпълни света с омраза, накара ни да маршируваме към мизерия и кръвопролитие. Развихме скорост, но се затворихме в себе си. Машини, които ни дават голямо изобилие, ни оставиха незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и жестоки. Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Повече от машините, ние имаме нужда от човечност, повече от хитрост ние имаме нужда от щедрост и нежност. Без тези качества, животът ще бъде изпълнен с агресия и всичко ще бъде изгубено. Самолетът и радиото ни сближиха повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в човека, крещи за световно братство, за обединение на всички ни. Дори в този момент гласът ми достига до милиони хора по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която кара хората да се мъчат и ги заточава невинни. За тези, които ме чуват – аз казвам – Не се отчайвате! Мизерията върху нас в момента, не е нищо повече от отминаването на алчността, на язвителността на хора, които се боят от човешкия прогрес. Омразата на хората ще отмине, а диктаторите умират и властта, която са отнели от хората, ще се върне отново при хората. И докато хората умират, свободата никога няма да изчезне. Войници, не се давайте на зверове, които Ви презират и поробват, които контролират живота Ви и Ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! Които Ви строяват, диетират храната Ви, държат се с вас, сякаш сте добитък и Ви използват за пушечно месо. Не се давайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини с ум на машини и сърца на машини! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие носите любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите – само необичаните мразят. Необичаните и неестествените. Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! В 17-та глава от Евангелието на свети Лука е написано: „Царството Божие е вътре в човека” – не в един, не в група хора – а във всички хора! В теб! Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, хората, притежавате силата да направите живота свободен и красив, да направите този живот едно чудесно приключение. Тогава в името на демокрацията, нека използваме тази сила! Нека всички се обединим! Нека се борим за един нов свят, за почтен свят, който ще даде на хората шанс да работят, който ще Ви даде бъдеще и спокойна и сигурна старост. Обещавайки Ви тези неща, зверски хора идват на власт. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си и никога няма да го направят! Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората. Нека се борим, за да изпълним тези обещания! Нека се борим, за да освободим света! Да премахнем националните бариери, да унищожим алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за един свят на разума, свят, в който науката и прогресът ще донесат щастие на всички хора. Войници, в името на демокрацията, нека всички се обединим!”

Анализ

 

• „Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам, нито да завладявам някого. Искам, ако е възможно, да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели.”

 За съжаление е невъзможно да помогнеш на всички особено когато си лидер на своите хора. В желанието си да помогнеш на всички, вероятно никога няма да бъдеш избран за лидер или ще бъдеш свален от мястото на такъв. Този принцип се заражда, защото има разлики между всички, чиито разлики не е желателно да бъдат премахнати. Откъде може да идва помощта ще изасня по-надолу.

• „Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим помежду си. На този свят има място за всеки и Земята е достатъчно богата, за да снабди всички. Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме тази посока. Алчността отрови душите на хората, тя изпълни света с омраза, накара ни да маршируваме към мизерия и кръвопролитие.”

 В тази част съм съгласен с всичко освен с това, че Земята има достатъчно за всички. Вече времето показва, че това не е така.1 Въпреки обективните критики над „overshoot day” е достатъчно да видим състоянието на природата със собствените си очи. Изучил съм и съм писал за екологичните проблеми подробно и има възможност да поправим някаква част от тях, но не там е проблема. По-скоро го намирам в отношението, което имаме към природата. Екзистенциалните проблеми са част от Вселената. Независимо колко много притежаваме всички подлежим на тях. Веднага давам елементарен пример. Представете си, че познатите ни проблеми ги няма, но живеем нормално само на нашата планета. В някакъв момент гробните пространтства ще се изчерпат, защото живеем на място с определен брой ресурси и територия. Вероятно ще решим този проблем, защото ще намерим друга политика с погребенията, но примера е достатъчен. Нямаме и ясна представа как да разпределяме ресурсите помежду си. Нагласите преди 1940 г. са оформяли един свят, който не съществува, защото хората са били наранени. В своята мъка не са виждали последствията на своите действия. Точно алчността, която се е опитвал да избегне Чаплин може да бъде видяна и при него. Не само, че алчността за материалното погубва цивилизацията, а и в момента се опитваме да монополизираме нематериалното. Хората искат вечност. Смъртта е трудна за приемане, защото еволюционно всички живи същества искат да оцеляват. Тази биологична част от нас отказва да приеме смъртта като нещо нормално. Можем да изредим стотици модерни проблеми, които произлизат от алчността. Достатъчно е стотици хора да си отрежат главите и да ги замразят в камера и да хабят ток и суровини, защото са сметнали, че тяхното биологично теме е по-важно от темето на останалите. Не можем да създадем и железни правила какво е правилно, защото правилното е субективно. И все пак си мисля, че няма да навредим на никой, ако му бъде забранено да има огромна надгробна плоча с лик на Барби.

• „Развихме скорост, но се затворихме в себе си. Машини, които ни дават голямо изобилие, ни оставиха незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и жестоки. Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Повече от машините, ние имаме нужда от човечност, повече от хитрост ние имаме нужда от щедрост и нежност. Без тези качества животът ще бъде изпълнен с агресия и всичко ще бъде изгубено.”

 С тази част съм абсолютно съгласен. Твърдя, че най-голямото престъпление на 21-ви век е възможно да бъде поставянето на субективното в обективни граници. От гледна точка на това, че не знам дали е добре да изчислим човешкото същество в цялата му същност, ако се окаже възможно. Дори да е възможно не знаем дали тази възможност е истинска и откъде идва. Една от причините изкуствения интелект да е толкова опасен, е възможността му да акумулира общото познание на хората и да го приеме за абсолютна истина. Дори бих казал, че в момента самите ние имитираме изкуствен интелект в най-неефективната му форма, защото се опитваме да подражаваме на машинното. Ние се опитваме да отхвърлим човешкото и да го заменим за една метална обвивка с калкулатор, защото искаме да си мислим, че е по-успешна във Вселената. 

• „Самолетът и радиото ни сближиха повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в човека, крещи за световно братство, за обединение на всички ни.”

  Така е хората са социални същества. Световното братство не е възможно само, ако всички сме еднакви. Опитите за уеднаквяване водят само до допълнителна сегрегация. По-добър вариант е да приемем разликите си и да се уважаваме помежду си. Разликите са много видове и не са само в едно константно нещо. Вероятно е възможно всички да бъдат претопени в един общ котел, но ако се стигне до там ще е чрез насилие. Истинското обединение може да дойде само чрез взаимно уважение един другиго, а това е пряко свързано с разбирателството.

• „Мизерията върху нас в момента, не е нищо повече от отминаването на алчността, на язвителността на хора, които се боят от човешкия прогрес. Омразата на хората ще отмине, а диктаторите умират и властта, която са отнели от хората, ще се върне отново при хората. И докато хората умират, свободата никога няма да изчезне.”

 Въпросът е какво е човешкият прогрес? Всяка нова технология създава ново препятствие. Накъде маршируваме? Искаме нова Земя? Защо? С какво нестабилността на Вселената ще бъде по-различна на двеста новооткрити планети? Не е ли по-добър варианта да приемам нестабилното за нормално? Не казвам, че искам да се хвърля от някой мост, но всичко си има граници. Не е ли по-добре един ден да почина, за да може моята смърт да даде възможност за добър живот на нашите общи наследници? Мечтаният прогрес се превръща в част от алчността. Да, диктаторите умират, но вече е възможно да си създадем един вековен деспот с помощта на технологиите, ако Вселената е достатъчно стабилна в този даден период. Искаме да съхраняваме информация в синтетично ДНК-а2, но какво се случва, когато творчеството достигне своя пик, когато идеите, които могат да бъдат зародени от човешкото съзнание се изчерпват? Когато индивидите са наши идоли и новите идеи се окажат стари? Не отнемаме ли по този начин живота на новите поколения? Желанието им да творят? Желанието им да живеят? Съвсем възможно е информацията, която се съдържа във Вселената вече да съдържа всичко, което смятаме да запаметим или поне потенциала за всичко. Представете си, че утре някой нарисува Мона Лиза, но не е виждал или чувал за вече съществуващата картина. Може картината да не е точно същата, но да си прилича. Никой няма да му повярва, защото идеализираме един единствен човек. Защо да не е възможно да се роди някой подобен на Леонардо да Винчи? Защо да не се окаже детенце, което няма обувки и живее в бунище? Ще кажете, че гениите са рядкост? Има хора, които са един на милиони? Да, но тези хора са били хора. Генетичния им код е съвпадал с вашия с повече от 99%. Не казвам, че би било добре да премахнем историята и творчеството в името на новите поколения, а да преосмислим как ще оценяваме хората. Историята, познанието и творчеството са важни. Имало е хора, които са страдали и са били оценени след смъртта си. Винсент ван Гог, например. Имаме индивидуален избор да не е така. Някой може да си мисли, че тези хора са били много гениални и са надскочили времето си, но това не е оправдание. Друг ще каже, че математиката е най-важната наука, но в същото време утре ще отиде в галерията да се възхищава на картини. Обаче, ако разбере, че някой учи изобразително веднага ще му кажат, „защо ти е това?”. Всички имат нещо в себе си, което е важно. Всеки отделен потенциал е важен. Когато оценяваме творчеството на някой виждаме част от себе си в него, но когато го идеализираме предписваме собственото си его на човек, който може да е желал точно обратното. По този начин неговото изкуство се превръща в наше, но не от уважение, а от егоцентризъм.

• „Войници, не се давайте на зверове, които Ви презират и поробват, които контролират живота Ви и Ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате! Които Ви строяват, диетират храната Ви, държат се с вас, сякаш сте добитък и Ви използват за пушечно месо. Не се давайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини с ум на машини и сърца на машини! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие носите любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите – само необичаните мразят. Необичаните и неестествените. Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! В 17-та глава от Евангелието на свети Лука е написано: „Царството Божие е вътре в човека” – не в един, не в група хора – а във всички хора! В теб! Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, хората, притежавате силата да направите живота свободен и красив, да направите този живот едно чудесно приключение.”

 Отново съм съгласен, но ще направя едно по-различно тълкование на „Царството Божие е вътре в човека” на края на анализа. 

• „Тогава в името на демокрацията, нека използваме тази сила! Нека всички се обединим! Нека се борим за един нов свят, за почтен свят, който ще даде на хората шанс да работят, който ще Ви даде бъдеще и спокойна и сигурна старост. Обещавайки Ви тези неща зли хора идват на власт. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си и никога няма да го направят! Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората. Нека се борим, за да изпълним тези обещания! Нека се борим, за да освободим света! Да премахнем националните бариери, да унищожим алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за един свят на разума, свят, в който науката и прогресът ще донесат щастие на всички хора. Войници, в името на демокрацията, нека всички се обединим!”

 Вече разисках голяма част от описаното горе. Демокрацията не е перфектна система, както и комунизма не е. Нищо създадено от човека не е перфектно. Може би трябва да се борим за любов, а не за различни режими? Друг е въпроса какво е истинската любов, а тя е лишена от всички аспекти на алчността. 

• Това, което мисля за думите на Иисус Христос - „Царството Божие вътре във вас е” (Лука 17:21), без да критикувам Библията е следното:

Писано 1-ви Юни, 2017 г.

Смърт

  Всеки миг е последен и никой миг не е като предходните, всяко пътешествие, всеки спомен, всяко лично чувство без име, остава прашинка в човешката концепция за време. Всички сме пръкнати от пръст и творчеството няма вечен ръст. Каквото и да оставим след себе си най-вероятно ще бъде изпепелено, затова не пиша за бъдещи поколения, а за собствени душевни усмотрения. Дали в друга епоха в различен вид и на различно място, всеки който осъзнае тази мисъл носи част от мен в себе си, както аз от предходен друг и щом суперпозицията позволява на една частица да съществува на няколко места, така Вселената пречупва времето и пространството за себеподобни същества. Технологията напредва, хората се замразяват и мечтаят да живеят вечно, но не разбират, че цикъла на природата е нещо безконечно. За съжаление, желанието да бъда разбран говори и ще се повтори. Побиват ме тръпки от смъртта, но не от болката, а от ясната представа, че мозъка ми ще потъне в пропастта и ако някой вярва, че няма страх, най-вероятно това е истински смъртен грях.

Свързана тема: Мизантропията, хедонизмът, болката, страхът и съвестта. https://maksimjordanov.blogspot.com/2019/07/blog-post_7.html


Източници:
1. https://www.overshootday.org/newsroom/infographics/
2. https://www.wired.com/story/the-rise-of-dna-data-storage/